ПРЕДУ̀МВАМ, -аш, несв.; преду̀мам, -аш, св., прех. 1. Разг. Уговарям, убеждавам, склонявам някого да извърши нещо; придумвам, увещавам, кандърдисвам. Найден предума Светлина да се върне при мъжа си. Ив. Вазов, Съч. ХХIV, 85. Мнозина му завиждаха за този имот, та го предумваха да го продаде. К. Петканов, ОБ, 75. Дълго се колеба Севда да иде ли, или да не ходи. Но майка ѝ я предума. Г. Караславов, С, 207. Снахо Елено, Елено, / предумай, снахо, Драгана / да стане заран по-рано. Нар. пес., СбВСтТ, 384.
2. Диал. Одумвам (в 1 знач.). При нашия вратник и тогава, както и сега, се сбираха в празник жените от махалата да си приказват и да предумват хората. Т. Влайков, Съч. II, 10. предумвам се, предумам се страд., възвр. и взаим. Досега Тюлев беше агитирал само за избори. А ето че трябваше да се поработи по-наздраво, да се предумат по-добре свои хора, които ще са готови и в огъня да стъпят, дето се вика. Г. Караславов, ОХ, 319. Ама да се приказва без ред и мярка, да се бъбре за щяло-нещяло, и да се предумват хората, виж, това не чини… Т. Влайков, Пр I, 62. В това същото време, когато българските войводи, мъдрите боляре и храбрите войници сядат в крепостта, предумват се като бабички и гризат се като гърци, то Стоян и неговата малка четица разбиха на няколко места неприятелят. Л. Каравелов, Събр. съч. V, 152.
ПРЕДУ̀МВАМ СЕ несв; преду̀мам се св., непрех. Диал. Съгласявам се, склонявам да извърша нещо; кандисвам. Думà още Колчо, моли се майце си. Тя не кандиса, не се предума. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 240. Не минало дълго време, Кума Лиса пак рекла на Ежка: — Хайде, Ежко, за грозде! Предумал се Ежко. Отишли за грозде. Ран Босилек, Р, 72-73.