ПРЕДУ̀МВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от предумвам и от предумвам се. Баща му се помъчва да го предума да остане дома. За това предумване поетът си спомня отпосле. П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 130-131. Завистливите съседи предумвали Арнаутката, че държи в къщата си разврат, тези предумвания не принесли желаемий плод. Ст. Ботьов, К (превод), 31.