ПРЕДУМЍСЛЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Предумишлен. По композицията на своите разкази Георгиев не представлява никакви особености: у него собствено няма предумислена и с естетическо съзнание приготвена композиция. Мис., 1893, кн. 1, 34. Всъщност, никак не е нито противоречиво, нито научно да се вярва, че човеците са напълно в състояние да уреждат социалния си живот върху едни предумислени и планомерни бази. ЖГ, 1940, бр. 13-14, 3.