ПРЕДУМЍШЛЕНО нареч. 1. С предварително обмислено намерение или скрита цел; умишлено, нарочно, преднамерено, съзнателно. Противоп. непредумишлено. Ала най-страшно и отвращаващо е онова правосъдие, което съди преднамерено и използва смъртното наказание предумишлено. То превръща политическия интерес в закон и наказва според него. Г. Данаилов, СГИ, 104.
2. Юрид. С предумисъл (във 2 знач.). Противоп. непредумишлено. Защитата посочи, че наказанието трябва да бъде намалено, тъй като престъплението не е извършено предумишлено, а след внезапно взето решение и то в състояние на афект. Д, 2009, бр. 137, 2.