ПРЕДУМЍШЛЕНОСТ, -ттà, мн. няма, ж. Отвл. същ. от предумишлен; преднамереност. Противоп. непредумишленост. Тя показваше вид, че вярва, че е влюбен в нея .. Или е кокетка просто, която намира удоволствие да мъчи, да дразни една жертва на прелестта си, без предумишленост, без сладострастни и скверни намерения? Ив. Вазов, Съч. XXVI, 30. Неговата книга е глътка въздух в задушната историческа атмосфера на Балканите; тя демонстрира един начин да се пише история, без да се плаща данък на политическата предумишленост и на традиционното националистическо възпитание. Култ., 2015, бр. 15, 1. Следователят нямаше никакво доказателство за предумишленост освен куфарчето с парите, но и то самото не беше доказателство, а много бледа улика. П. Вежинов, СЗ [еа].