ПРЕДУПРЕДЀН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от предупредя като прил. 1. Предварително уведомен. Още преди пратениците му да излязат от Плиска, и Константин бе вече известен, а войските му вървяха в бранен поход към Берзития. Едва Телериг бе помислил да укрепи южната си граница, и предупреденият император вече крачеше на север с осемдесетхилядната си войска, която надви българите при Литосория. Ц. Родев, От, 46.
2. Остар. Който проявява или изпитва предубеждение; предубеден. Не знам какво мнение имате за този человек и какво приемание ще намери сега у вази, особено, като ся боим, че сте предупредени не в негова полза. П. Р. Славейков, ГУ, 53.