ПРЕДУПРЕДЍТЕЛНО нареч. 1. По начин, чрез който се предупреждава, като предупреждение. — Тихо — каза предупредително Леге. — Чувам кучи лай. Ст. Дичев, ПКС [еа]. Те [наказателните санкции] действат и превъзпитателно, и предупредително, и репресивно (увреждащо) спрямо нарушителя. Ив. Дерменджиев и др., АПОЧ, 318.
2. Остар. Внимателно, любезно, услужливо. Министърът на вътрешните работи изпратил до великите жупани едно окръжно, с което изтъкнал, че не бивало да има повече оплаквания от страна на гражданството против лошото държане на чиновниците, че чиновничеството трябва да се отнася внимателно и предупредително към гражданството. Мак., 1929, бр. 680, 1.
3. Остар. Предпазващо, превантивно. Против антракнозата са препоръчани твърде много и различни средства, едни които се практикуват предупредително към края на зимата, а другите през течението на развитието на болестта през лятото. ЛП, 1921, кн. 3, 97.
— От рус. предупредительно.
Източник: Речник на българския език (онлайн)