ПРЕДУРЀЧЕН, -а, -о, мн. -и. Остар. Поет. Предопределен, предначертан. И при все това могъл е [българският народ] да запази своята вяра и народност, защото като одарен народ отсъдено му е било да живее в бъдещето и да изпълни своята предуречена мисия. Б. Пенев, ИНБЛ I, 499. Всякой нов ден носи нова рана, / а пак го изпращам нажален / и се мъча в бъднини да схвана / смъртния си предуречен ден. П. Р. Славейков, Мис. (превод), 1899, кн. 5, 481.