ПРЕДУ̀ТРИН, -тà, ж. Частта от деня непосредствено преди разсъмване. Тоя пъргав, подвижен човек летните предутрини прекарва в неподвижно седене. Д. Немиров, КБМ, кн. 2, 68. Щом в синя предутрин зората / покити златиста стрела, ний литваме с песни на север / към белите мъртви поля. Ас. Разцветников, Събр. съч. I, 45.


Източник: Речник на българския език (онлайн)