ПРЕДУЧЍЛИЩЕН, -щна, -щно, мн. -щни, прил. Педаг. 1. Който се отнася до периода преди тръгване на детето на училище, обикн. от третата до шестата или седмата му година. Установено е, че в ранна предучилищна възраст детето по правило не реагира на забележките, но затова пък отлично забелязва похвалите и се стреми да демонстрира постиженията си. Ф. Даскалова и др., АПВ, 15. Определението на обществените предучилищни заведения като „детски училища“ остава в българското просветно законодателство до 1934 г., когато започва да се прилага Наредбата закон за предучилищното образование. Пед., 2012, кн. 1, 11. Предучилищен клас. Предучилищна педагогика. Предучилищна подготовка. Предучилищно възпитание. Предучилищни занимания.
2. Като същ. предучилищна ж. Подготовка на децата за постъпване в училище, извършвана в образователно или възпитателно заведение. Там [в Ирландия] децата тръгват на училище, не на предучилищна, на 4-годишна възраст. АБ, 2012, бр. 51-52, 2.