ПРЕДХÒДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. 1. Който се намира, заема място по-напред от друг. Противоп. следходен. Както вече знаем от предходната глава, типичен начин за развитието на народнопесенния изказ е повторението на завършека на предходния стих в началото на следващия – например: що ти е върше вехнало, / вехнало и изсъхнало. Н. Георгиев, БНП [eа].
2. Който съществува или настъпва, става, извършва се по-рано по време от друг; предишен. Противоп. следходен, следващ. През 30-те години образността в немската реклама става по-сурова, плакатни изображения от предходното десетилетие се изместват от резки и дръзки линии. А. Гоев, НЗ IV, 285. Ако предходните романи са получавали положителни и отрицателни критически бележки, насочени конкретно към рецензираното издание, то „Лице“ е роман, който става повод за една цялостна ревизия с предимно негативен критически оттенък на голяма част от творчеството на Блага Димитрова. М. Кирова, НКБП [eа].