ПРЀДХРИСТИЯ̀НСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Истор. Който се отнася до времето преди появата и приемането на християнството; дохристиянски. Най-ранните новозаветни апокрифи се създават през II — III в. от н.е. също като разширение, допълнение, ново тълкуване на Новия завет. Голяма част от тези първи апокрифни книги възникват в средата на предхристиянски и раннохристиянски секти, имат претенцията за „истински“ и се считат като тайни книги на еретиците. Д. Петканова, СБЛ І, 7. Вярно е, че по-голямата част от земеделското население в Европа е било християнизирано преди повече от хилядолетие. Но в своето християнство то е успяло да вмъкне голяма част от предхристиянското религиозно наследство, идващо от незапомнена древност. Г. Ангелов, СП (превод) [ea].