ПРЕДЦЍ, мн., ед. (рядко) предèц, м. 1. Хора (мъже и жени) от предишни поколения на един род, племе, народ; деди, прадеди. Под натиска на историческите обстоятелства избягалите в планините някогашни земеделци се превърнали в номади скотовъдци. Това са предците на сегашните куцовласи и албанци. Б. Гюзелев, АИБ, 14. Зловещите събития на 9 септември 1944 г. ме научиха, че един дом, събиран повече от сто години от предците ми Баба Тонка, дядо ми Никола Обретенов, родителите ми, може да бъде унищожен за 24 часа. В. Антонова, ПБТ, 11. Фридрих II бил достоен потомец на своите предци. Й. Груев, КВИ (превод), 97. // Родоначалник на род, племе, народ. Арменците имат много стар песенно-стихотворен епос, който разказва още за времето, когато племената в техните земи са се обединявали и са воювали помежду си, преди да създадат държавата си – това е епосът за техните предци Хайк и Пел, дали и името на народа. Е. Мицева, АБ, 30. Всяка челяд чувствува у себе си духа на предеца, който се представя символно от определено животно; тя се именува с названието на това животно. Н. Райнов, ИПИ II, 144. Той във владение ти даде цялата земя / великодушен дар; затуй не смятай, че в чертите / на Рая или на Едема е ограничено / присъствието негово; тук можеше да бъде / престолнината ти, отдето щяха да се пръснат / потомствата ти може би, за да се върнат после / от всички краища отново и да почетат / с тържествена прослава теб, великия им предец. Ал. Шурбанов, ИР (превод) [еа].
2. Само мн. Представители на биологичен вид, от който произлизат един или няколко други биологични вида. Предците на днешните над 3000 вида гущери са се появили на Земята за пръв път в края на мезозоя, по време на царуването на гигантските гущери. П, 1979, бр. 27, 9. Обонянието на много видове бозайници като кучето, вълка, елена, слона и други е много по-силно от това на човека. Обонянието за съвременния човек има по-малко значение, отколкото при неговите предци. Биол. VIII кл, 2005 [еа].