ПРЕДЧУ̀ВСТВАНЕ ср. Отгл. същ. от предчувствам и от предчувствам се. Субектът на лирическия изказ във Вапцаровата поезия е винаги в позиция, така да се каже, на ослушване, на предчувстване на реакцията на събеседника, на оглеждане през рамо, усещане на другия до себе си и готовност да му отстъпи центъра на речевото пространство . ЛВ, 2009, бр. 40, 11. Спомням си онези вечери / които бяха очакване да дойде времето да се любим. / И всеки жест беше предчувстване на онзи момент. Р. Панчовска, ЧВИП (превод) [еа].