ПРЕЗЕЛЕНЯ̀ВАМ, -аш, несв.; презеленѐя, -ѐеш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. презеленя̀л, -а, -о, мн. презеленѐли, св., непрех. Рядко. За човек, за лицето и кожата на човек — ставам тъмен, зеленикав, (обикн. от някакво неприятно силно преживяване — яд, гняв, обида и под.); позеленявам. Канелов презеленя, като прочете това прозрачно подмятане, възмутително за неговата честна душа. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 102. — Пребледня, презеленя, притрепера. Ив. Вазов, Съч. XXII, 128. — Какво общо имате вие, комунистите, с „отечеството“, та нали сте интернационалисти, безотечественици? — презеленял от злоба изръмжа полицейският началник. К. Ламбрев, СП, 88.