ПРЕЗНО̀ЩЕН, -щна, -щно, мн. -щни, прил. Поет. Който се отнася, който става, случва се в презнощ; среднощен. Далеко нататък зад заспали вършини, като презнощен блян, бавно изпъпла закъснялата месечина. П. Тодоров, И I, 127. И палавите презнощни звездици, / .. — сега / заваряха го, .., / като обжегнат тамо да се мята. П. П. Славейков, ЕП 1907, 153.