ПРЕЗОБЯ̀ВАМ, -аш, несв.; презобя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Диал. Презобвам. Не е необходимо да презобяваш коня, защото ще заболее. презобявам се, презобя се страд. Ако се презоби кон, той може и да умре.
◇ Клюмвам / клюмна (аздисвам) като презобен кон. Диал. Отпадам, оклюмвам, чувствам се зле. Чаплека изохка и заклати глава — клюмнал като презобен кон. Ц. Лачева, СА, 36. Хаджи Андрея (към другите раздразнен) — Аздисали са — аз ви казвам, аздисали са като презобени коне! П. Тодоров, Събр. пр II, 350.