ПРЕЗРА̀МВАМ, -аш, несв.; презра̀мя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Нарамвам, обрамчвам; презрамчвам, забрамчвам. Нататък водеше бяла пътека — по нея се спусна Данчо, презрамил шарена торбичка. Н. Нинов, ЕШО, 62. Презрами пак акордеона, влезе в колибата. Вл. Полянов, БВП, 13. презрамвам се, презрамя се страд.


Източник: Речник на българския език (онлайн)