ПРЕИЗКА̀ЗАН, -а, -о, мн. -и. Грам. Преизказен. Всяко глаголно време в български език има пряка и преизказана форма. Л. Андрейчин идр., БГ, 143. Когато искаме обаче да изкажем действия, за които сме чули от други лица или сме чели за тях някъде, ние си служим с други форми на глаголните времена, напр. той дошел (вм. дойде), попитал (вм. попита), донесъл (вм. донесе), .. и т. н. Тези форми на глаголните времена наричаме преизказани времена. Л. Андрейчин и др., БГ, 143.