ПРЕИЗПЪ̀ЛНЯМ, -яш, несв.; преизпілня, -иш, мин. св. -их, св., прех. Рядко. Преизпълвам, препълвам.

ПРЕИЗПЪ̀ЛНЯМ СЕ несв.; преизпілня се св., непрех. Преизпълвам се; препълвам се. Призори той [даскал Стефан] излизаше от църквата благ и доволен от близостта, която е имал с Бога цял час. .. Сърцето му се преизпълняше с чуден трепет, сили бликваха в тялото му. Д. Немиров, Б, 195. Неговото сърце се преизпълняше от радост. Т. Влайков, Мис., 1896, кн. 2, 29.


Източник: Речник на българския език (онлайн)