ПРЕКА̀РВАНЕ1, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от прекарвам1 и от прекарвам се. При всяко прекарване на иглата отвътре навън тя с удивителна точност се забиваше все в пръста ми. Тарас, СГ, 78. Заприказваха. Кумецът не можеше да се нахвали с хубавото прекарване на празника. Г. Белев, ПЕМ, 45. ● В съчет. с п р и я т н о. Обикн. като пожелание. Конвоите .. окачиха фенер на страничния стълб и напуснаха плевника, като им пожелаха приятно прекарване на нощта. Д. Вълев, 3, 181.
ПРЕКА̀РВАНЕ2 ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от прекарвам2.и от прекарвам се.