ПРЕКАТУ̀РЯМ, -яш, несв. (диал.); прекату̀ря, -иш, мин. св. -их, св., прех. Разг. Прекатурвам, преобръщам. И пиша подир пролетната буря / във унес първите си стихове: / как тя столетни стволи прекатуря, / как доземи огъва лесове. Бл. Димитрова, Л, 40. прекатурям се, прекатуря се страд.
ПРЕКАТУ̀РЯМ СЕ несв. (диал.); прекату̀ря се св., непрех. Разг. Прекатурвам се; преобръщам се. Препълнен мях по-лесно са прекатуря. П. Р. Славейков, БП II, 86. Като се прекатурят колата, пътища много. Послов.