ПРЀКИС м. Хим. Химическо съединение на метал с кислород, което включва в молекулата си група от два атома кислород и има окислително действие. При окисляването на маслото образуват се прекиси за сметка на двойната връзка на молекулата на ненаситените мастни киселини. Пр, 1964, кн. 1, 33. Натрият, нагрят във въздух или кислород, изгаря с жълт пламък и образува натриев прекис (Na2O2). Хим. V кл, 1950, 4. Сполучливо решение на въпроса за получаване на кислород може да се смята приложението на прекиса на калия, който влизайки в реакция с вода и въглена киселина отделя кислород. ВН, 1959, бр. 2542, 4.
◊ Водороден прекис. Хим. Химическо съединение H2O2, безцветна масловидна течност със слаби киселинни свойства, която се използва за избелване, дезинфекция, като гориво за ракетни двигатели и др.; кислородна вода, перхидрол. Водородният прекис встъпва във взаимодействие с някои основи, като образува соли. Ст. Янков, КНХ, 63.