ПРЕКО̀ПВАМ, -аш, несв.; преко̀пам, -аш, св., прех. Диал. Прекопавам. Той [Калчо] едва смогваше да копае пред майка си .. Въртеше се, дето казват, като жерав около всеки стрък, надираше листата му, правеше гнездата нескопосни и колкото прекопваше го стъпкваше. И. Волен, ДД, 121. Има си Тошо деветдесет и девет залисии: или градината ще прекопа, или овошките ще поизкастри. М. Георгиев, Избр. разк., 129. прекопвам се, прекопам се страд.