ПРЕКОСЛО̀ВЕЦ, мн. -вци, м. Остар. Човек, който обича да противоречи, да възразява. А л е к с а н д ъ р /.. / В това нещо мой съветник е само един: сърцето ми. Р а кс и н. Попитай и другият — разума. А л е кс а н д ъ р (Строго) Раксине, аз не съм навикнал да виждам в тебе упорит прекословец. Ив. Вазов, Съч. XX, 118.