ПРЀКРИВ м. Диал. 1. Було на младоженка; прèвес, прекривка, прекровка, магдан. Червеният прекрив, ръченикът и обущата са за момата, която след малко ще се заневести. СбНУ IX, 42. // Бял плат, с който младоженецът се намята през глава в деня на сватбата (Т. Панчев, ДБР).
2. Платно, което покрива изцяло някого. Иван си в соба улезна, / та си на одър полегна. / Та си Петкана влезнала, / бел си го прекрив прекрила. Нар. пес., СбВСтТ, 978.
— Друга форма: п р ѝ к р и в.