ПРЕКЪ̀СЛЕК, мн. -ци, м. Само в съчет.: На прекъслеци. Разг. С прекъсвания, с паузи, спиране за кратко време. Заговори на прекъслеци, както може да приказва болен човек, който иска да скрие от другите своите болки и постоянната си мисъл за приближаващата смърт. Бл. Димитрова, ПКС, 361. През време на тая припряна беготия се води следният разговор на прекъслеци. Н а д а. Тоз свако е полудял. Л у ш а. Само той да е лудия — пак добре. Н а д а. Где да му намеря сега хрян? Д. Немиров, В, 17.