ПРЕКЪ̀СНАТО нареч. С многократни прекъсвания; прекъслечно. Най-сетне наближиха. И двамата дишаха прекъснато от умора и вълнение. Е. Коралов, ДП, 81. Т уд о р к а / .. / клати жаловито глава и прекъснато въздиша. В. Друмев, И, 7.


Източник: Речник на българския език (онлайн)