ПРЕКЪ̀СНАТОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. 1. Отвл. същ. от прекъснат. Под „оварваряване на поезията“ Гео Милев разбира разрушаване на старите културни ценности, връщане към първичното древното. Така формулирана, неговата нова естетика предполага тип историческо мислене, което се отличава с прекъснатост и скокообразност, което вижда между отделните епохи праг и срив, а не плавен преход. Везни, 2007, кн. 9, 88. В Средна Западна България практически нямало турци по селата. Българската жителска маса била разположена без прекъснатост, компактно и имало стара уседналост. Хр. Гандев, БНПВ [еа].
2. Филос. Категория във философията, която характеризира материята и нейното развитие чрез делимост на строежа или структурата на обектите, неравномерност, скокове; дискретност2. Идеята за атомизация, скокове, прекъснатост дълбоко е проникнала в съвременната наука. Ив. Въжарова, ИТ (превод), 192. Християнството никога не изоставило надеждата да сведе този свят на егоистична прекъснатост до царството на непрекъснатостта, обгръщано от любовта. ДП, 2002, кн. 49 [еа].