ПРЕЛАМУ̀ТЪР, мн. (рядко), -три, м. Остар. Книж. Седеф. ● Обр. Упоителен въздух! И в бяло-седефното утро / една млечна звезда се стопява в небето, / а безкраен там, като копнеж на сърцето, / океанът се носи с вълни перламутър. Ем. Попдимитров, К, 68.
— От нем. Perlmutter през рус. перламутр. — С. С. Бобчев, Пътуване около света (превод), 1873. — Друга (остар.) форма: п е р л м у̀ т е р.