ПРЀЛЕСТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Който е много красив, хубав и се откроява, предизвиква възхищение, възторг; прекрасен, пленителен, очарователен, чуден, чудесен. — Ето вижте — тя има такива прелестни черни очи, малко овално лице и буйни коси. Г. Райчев, Избр. съч. II, 25. — Между два мраморни листа се подава прелестен лилав цвят със сини тичинки. Чуден цвят с чудно име — самодивско цвете! П. Бобев, а в д а р о в: .. Ах, прелестна е вашата дъщеря, госпожо, весела, игрива, отлично възпитана. Ст. Л. Костов, Г, 65. Родно място! Никъде по света нещата не са толкова прелестни. О. Василев, ЖБ, 23.
— Друга (остар.) форма: п р è л ъ с т е н.
ПРЕЛЀСТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Остар. Книж. Прелъстителен, съблазнителен; лъстив, прелъстен. От това убо повествование разумей, о царю, защо советниковото дело беше прелестно и лъжливо и увери се защо и твойте советници философи лъжат и само притворяват се. Х. Йованович, БСФ (превод), 17. Да не люби суета прелестна, / нито мирска слава привременна. К. Огнянович, ЖА, 20.
— Друга (остар.) форма: п р е л ъ̀ с т е н.