ПРЀЛИВ м. 1. Преминаване (постепенно и без рязка граница) на нещо от един вид в друг; преливане. Тъмнокестеняви къдрави кичури на лъскави преливи закриваха лицето на момичето. Т. Харманджиев, КВ, 42. Силен контраст представлява Нилската долина в съседство с най-великата и най-страшна земна пустиня. Това съседство захваща неочаквано и без преливи. Стр. Кринчев, СбЗР, 364. Из буренаците те [конете] се движеха винаги неспокойно, на бързи преливи, пръхтяха, размахваха опашки по лъскавите си гърбове, цвилеха. Й. Йовков, ЧКГ, 69. Небето стана съвсем оранжево, морето изсиня, изстина. Игра на преливи. Никой не я наблюдава. Н. Стефанова, ПД, 26.
2. Диал. Преливане (във 2 знач.); преливки, пресип. Ясно слънце, рано не огрявай, / ситна роса, рано не опадай, / да си дойде девойче на прелив. Н. Геров, РБЯ IV, 359.