ПРЕЛЍВНИК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Спец. 1. Отвор в горната част на вана или мивка, през който се оттича водата при повишаване на нивото.
2. Съоръжение с отвори в горния край на язовирна стена за изпускане на излишната вода. Понякога тя [водата] стигаше преливника на язовира, пенеше се в бели дантели, падаше на сребърен прах. Д. Кисьов, Щ, 513. И ще прелива в бели разпенени водопади езерната вода през седемте бетонни отвора на преливника. З. Сребров, Избр. разк., 209.
3. Преградно съоръжение на канализационна, пречиствателна или напоителна система, което служи за регулиране количеството на водния поток. При смесената канализация .. се предвиждат съоръжения, наречени преливници, през които при дъждовно време .. прииждащите в повече води преливат и се отвеждат по специален отливен канал в близкия приемател. Т. Горанов и др., ПА, 341. Отводнителни, отвеждащи, изпускателни и други канали — служат да отвеждат водите от заблатени терени от дренажни системи след преливниците и др. към естествени течения. В. Фильов и др., ХК, 11.