ПРЕЛЍТАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от прелитам и от прелитам се; прелетяване. Шумът на листата, прелитането на нощните птици, крясъкът на горските обитатели, собственото дишане предизвикваха чувство на боязън и караха да настръхват косите. К. Ламбрев, СП, 21.


Източник: Речник на българския език (онлайн)