ПРЕЛОМЯ̀ВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от преломявам и от преломявам се. У богомилите било е нещо и като тайнство причащения. Това е било само благословяване и преломяване на хляба. ПСп, 1873, кн. 7-8, 103. Димчо Дебелянов живя в епоха на преломяване, в хаоса на преоценките, из които трябваше да се роди един нов свят. К, 1926, бр. 88, 2.