ПРЕЛЪ̀ГВАМ СЕ несв.; прелъ̀жа се св., непрех. Поддавам се на измама, заблуждение; подлъгвм се, лъжа се. Интелигентният .. „къща не храни“, трудно се задомява и лесно се развежда, прелъгва се, поддава се на манипулации, оставя се да го правят на маймуна. Р. Спасов, КИВ [еа].
ПРЕЛЪ̀ГВАМ, -аш, несв.; прелъ̀жа, -еш, мин. св. прелъ̀гах, св., прех. 1. Служейки си с лъжа, правя някой да се съгласи да каже или да направи нещо, което обикн. е в мой интерес, полза; излъгвам, измамвам. Защо свети толкова късно, дали богатият не прелъгва някой сиромах да подписва полица с голяма лихва. Й. Вълчев, РЗ, 41. Ей го тоя Лило, петнайсет години се въртя по нивите му. Дълго го въртяха за кооперативното, дълго се дърпа, но го прелъгаха най-сетне. РД, 1950, бр. 217, 2. Пак ся оставяме като слепи да ни прелъгват и да ни водят в ямата на невежеството. Ч, 1871, бр.7, 215.
2. Стесн. Разг. Успявам да накарам някого да се ожени за мене; излъгвам, подлъгвам. Всички до един бяха поразени от булката .. Никой не бе очаквал Петко Сланината да прелъже такава необикновена красавица. Й. Гешев, ВТ, 26. Онзи ден го срещнах .. с един ямурлук окъсан, опърпан .. как сполучи да прелъже хубавото момиченце, дявол да го земе. Ил. Блъсков, ПБ II, 43. Заговори Донината майка .. през плач: — Ами вие да не сте я подлъгали нещо, може и магия да сте ѝ сторили, знам ли аз? Такова стамно девойче, младо. .. прелъгали сте ми девойчето. Д. Талев, И, 1980 [еа]. Похвали се, мила мале, / мома на седенка: / .. / — Аз съм мома .., / мома над момите. / Мене момък, мила мале, / не може прелъже. Цв. Минков, ММЗЛ [еа]. — Мамино Данче йубаво, / че кой те, Данче, излъга, / че кой те, Данче, прелъга? / — Едно ми младо войниче / .. / Че си ма, мамо, заведе / в тяното село голямо. Нар. пес., СбВСт, 240. прелъгвам се, прелъжа се страд.