ПРЕЛЪСТЍТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Който изразява или предизвиква плътско желание; сластен, изкусителен. Ще превърна всички училища в отомански и в тях ще се преподава само на турски .. — За гръцките ми обеща! — с прелъстителен глас каза тя [Калиопа]. Ст. Дичев, ЗС I, 469. Прелъстителната усмивка върху лицето му бе също толкова банална. Д. Димов, Т, 499. Прелъстителен поглед.
2. Обикн. за жена — който прелъстява; съблазнителен. На вратата са господин Прево и секретарката му Габриела. .. Тя е все още прелъстителна, макар и леко увехнала. Др. Асенов, ГНА, 1970, 35. Изпи две чашки, седна и се загледа пред себе си. Как би си отмъстил на Елена, ако сега отидеше у мадам Рамо .. Не, сега не му трябваше ни мадам Рамо, ни нейните прелъстителни момичета. В. Геновска, СГ, 117.
3. Остар. Книж. Измамен, лъжлив, коварен; прелъ̀стен, прелѐстен. С такива прелъстителни речи ся мъчат и днес римските пропагандисти да привлекат на Унията нашите прости блъгари. Г. Кръстевич, ИБ, 513. Послушайте, моля, какви безумни, но за мнозина прелъстителни клевети коват срещу блъгарский народ. БДН, 1857, бр. 7, 27. И самите князове на престолите приклоняват с почитание колената си пред Вседържителя ..; а лъжливите и прелъстителните язици на лъскателите .. никак не могат да ги възпрат от да почувствуват най-ясно слабостите си. Ал. Кръстевич, ВПЖ, 119-120.