ПРЕЛЪСТЯ̀ВАМ, -аш, несв.; прелъстя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Съзнателно предизвиквам у някого влечение, страст към себе си с цел сексуална връзка; съблазнявам. Някога я привличаше Мюрие със своя цинизъм, със своята духовитост, с изкуството си да прелъстява жени. Д. Димов, ОД, 234. — Ами ако не друг, а самият княз прелъсти жена ти? — Ти чуваш ли се какво приказваш? А. Гуляшки, ЗВ, 307. Обещавал на четирите девойки в нашата служба да се ожени за тях и една по една ги прелъстил. ВН, 1958, бр. 2225, 4. Причина за тая война дал Парис, син на Троянский цар Приама, като прелъстил и увлякъл хубавица Елена, жена на Менелая. ВИ, 22. Кажи дали мя вярно любиш ти, / или мя само пусто прелъсти, / че мя мислиш по вес ден, / мила моя гълъбице! Й. Груев, Г, 4.
2. Разш. С думи, увещания, обещания, облаги и под. подбуждам, подтиквам, склонявам някого да се съгласи с нещо, да извърши или да приеме нещо; прелъгвам, излъгвам, съблазнявам. Не по-малко умееше той [Вълкович] да прелъстява и турците: от дългото му служене в Цариград .. той бе изучил тия ѝм слабости, чрез които може да се завладява тяхната душа. С. Радев, ССБ II, 538. Нури е много млад и е богатски син, не ще го прелъсти той със злато. Д. Талев, ЖС, 429. Прочетох за една самозвана депутация, която уж дохождала в Бруса с намерение да ни прелъсти да искаме от патриарха прошка. Г., 1863, бр. 10, 74. „Ако някой ви каже: тук е Христос, или там е, не вярвайте; защото ще се появят лъжехристи и лъжепророци и ще покажат големи личби и чудеса, за да прелъстят, ако е възможно, и избраните.“ [Мат. 24:23-24]. Ст. Тодоров, ККВВ [еа]. // За богатство, власт и под. — силно привличам някого. На бран е Звеница и не може да изневери; че той обича цар Самуила и родната земя: не ще го прелъсти бизантински разкош и нега. Н. Райнов, ВДБ, 188. Кръщелница на византийска княгиня, тя бленуваше за високо положение, блясъкът на короната я прелъстяваше. Ив. Вазов, Съч. ХIV, 65. // Остар. Подбуждам някого да извърши нещо нередно, неправилно или лошо. Ересеучителите проповядаха учението си така, щото прелъстяваха и самите попове и калугери, които ставаха еретици. Р. Каролев, УБЧИ, 101. Понеже един от первите велможи Асенови, именем Иванко, .., согласи се сос братята си и сос още други человеци да убият Асеня .. Прелъсти же на това богомерзко свое и беззаконно дело и сестру Асенову. Хр. Павлович, Ц, 46. прелъстявам се, прелъстя се страд.
ПРЕЛЪСТЯ̀ВАМ СЕ несв.; прелъстя̀ се св., непрех. 1. Изпитвам силна страст, сексуално желание към някого, който ми е харесал, направил ми е впечатление. Мнозина са прелъстиха от женската хубост. У, 1871, бр. 16, 255.
2. Разш. Изпитвам силно, непреодолимо желание да получа, да притежавам нещо или да извърша, да направя нещо, което силно ме привлича; изкушавам се, съблазнявам се. Някои от тях [търговците] се бяха прелъстили от преимуществата, които чужденците ѝм бяха показали. С. Радев, ССБ, I, 451. Тряба человек всегда да мисли смертта, за да не ся прелъсти, понеже тоя свят преминува без да го усещаме. А. Гранитски, ПР (превод), 117. Ангелите от второто и третото небо, като са се прелъстили, пожелали да разделят могуществото на Люциферна. ПСл, 1873, кн. 7-8, 78.
— Друга (остар.) форма: п р е л ъ̀ с т в а м.