ПРЕЛЪЩА̀ВАМ, -аш, несв. (остар., книж.); прелъстя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Прелъстявам. Добри думи и лукави направи прелъщават и мудрите, и лудите. ВУХБ (превод), 56. Да не тя прелъщава повидимому .. благополучието на лукавите люде. А. Гранитски, ПР (превод), 111. прелъщавам се, прелъстя се страд.

ПРЕЛЪЩА̀ВАМ СЕ несв. (остар., книж.); прелъстя̀ се св., непрех. Прелъстявам се. Не са всите приятели, които ся показуват само словом приятели, зачтото многажди ся прелъщаваме като мниме, че сме нашли верен приятел. А. Гранитски, ПР (превод), 76.


Източник: Речник на българския език (онлайн)