ПРЕЛЪЩЯ̀ВАМ, -аш, несв.; прелъщя̀, -ѝш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. прелъщя̀л, -а, -о, мн. прелъщѐли, св., непрех. Остар. Лъщя еднократно или от време на време. След отпуск черкова се хората разиждат. / Съборния площад като пазар пъстрей, / тук кител белне се, там рокля червеней, / цилиндри прелъщят, нахлупени се виждат фуражки. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 231.