ПРЀЛЮБЀЗЕН, -зна, -зно, мн. -зни, в обръщение за м. р. ед. -зни, прил. Който е прекомерно, много любезен; свръхлюбезен. — Познах ви, прелюбезни професоре, но днес съм работил, спи ми се и нямам време. А. Наковски, МПП, 134. Вие от сламеници се нуждаете, да, само по два гроша наем ще ви взема на сламеник. А ако идете в хан! Пази боже! В хана най-малко пет гроша ще ви искат, милички ми и прелюбезни. Ст. Дичев, Р, 161. // За думи, глас и под. — който изразява, съдържа голяма любезност; свръхлюбезен. Кой знае защо се сетих неочаквано за прелюбезното и сърдечно писмо, с което Дора ме канеше на сватбата. Л. Станев, ПХ, 112.