ПРЀЛЮБЍМ, -а, -о, мн. -и, в обръщение за м. р. ед. -и, прил. Който е много, прекомерно любим; свръхлюбим. „Нек бъде прославено твоето име, / че твойте обятия най-после разкри / на моя народ прелюбими.“ Ив. Вазов, Съч. ХХVIII, 116. Царското наше милостиво правителство и прелюбимия наш цар и господар .., немат друга по-голяма грижа, освен как да утвърдят и оздравят тишината, покоя и благоденствието на сичките си поданици. БКн, 1859, апр., кн. 2, ч. I, 223.