ПРЕЛЮБОДЀЕН, -ѐйна, -ѐйно, мн. -ѐйни, прил. Който се отнася до прелюбодеец, прелюбодейка и прелюбодеяние. Пред нас преминава една прелюбодейна двойка: старият мъж стои настрана, свидетел на любодейните преговори на своята млада жена и нейния любовник. Б. Ангелов, ЛС, 220. А той отвеща и рече ѝм: „Род лукав и прелюбодеен знамение ище и знамение няма да ся даде нему“. КТЕМ, 233.