ПРЕЛЮБОДЀЕЦ, мн. -ѐйци, м. Човек, който върши прелюбодеяние. Натискам ръчката на следващата врата и леко отварям. Ето къде били прелюбодейците. Те са седнали на кушетката в полуосветена стая .. Председателят е обгърнал с две ръце жената. Б. Райнов, НН, 405. В рамката на вратата на кухнята застана самият прелюбодеец и каза с оперетъчен фалцет: — Ще си лягаме ли, цуцко? Ч. Шинов, БС, 48-49. И всякой, който остави жена си и ся ожени за друга, бива прелюбодеец. КТЕМ, 71.