ПРЕЛЮБОДЀЙСТВО, мн. -а, ср. Прелюбодеяние, прелюбодействие. В Сливен развод поради прелюбодейство на жена до Освобождението не помнят. Ив. Хаджийски, БДНН I, 143. Всякой трябва да ся моли Богу да му очисти сърцето, защото от сърцето излязуват помисли лукави, убийства, прелюбодейства, блудства. ИЗ 1874-1881, 1882, 128.


Източник: Речник на българския език (онлайн)