ПРЕЛЮ̀ДИЯ ж. 1. Муз. Уводна част, встъпление към по-голяма музикална творба; прелюд. Първата част — прелюдията — със своята строга красота те заставя да си спомниш за музиката на старите майстори и, преди всичко, за великия Йохан Себастиян Бах. БНТ, 1941, бр. 215-216, 3.
2. Муз. Кратка самостоятелна инструментална пиеса с еднообразен ритмичен строеж, която разкрива едно настроение или един образ; прелюд. Репертоарът ми? Религиозни мелодии: хорали, прелюдии, фуги и части от оратории. М. Кремен, РЯ, 600. Именно тогава се разкиснах неочаквано от едно изпълнение на орган — четири хорални прелюдии — прелюдия и фуга, токата и фуга от Бах. Н. Стефанова, ПД, 32.
3. Прен. Увод, въведение, встъпителна част към голямо драматично произведение; пролог, прелюд. В прелюдията на голямата историческа драма .. имаше и едно водевилно intermezzo. С. Радев, ССБ І [еа].
4. Прен. Действие или събитие, което е подготовка, встъпление, въвеждаща част за осъществяване на следващо събитие; въведение. Срещата с двамата везири е истинска прелюдия към епохата на комисиите. Т. Жечев, БВ, 237. Все си мислиш, че истинският живот е напред, че днешното е преход, прелюдия към нещо друго, истинско, възвишено. М. Марчевски, П, 230. Моранди ще мълчи .. Той е убеден, че моето премахване няма да оправи нищо, а ще бъде прелюдия към собственото му премахване. Б. Райнов, НН, 309. Едноседмичният полеви лагер .. всъщност е прелюдията към бойното сглобяване на батальона. БА, 2001, бр. 15083 [еа]. Съдебният закон действително е само прелюдия към промените в Конституцията. Ние, 2002, кн. 10 [еа].
— От лат. praeluduium прeз фр. prélude и рус. прeлюдия.