ПРЀЛЮТ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е прекалено, много лют. „Нейкюм го, майко, овчара, / той имат много работа; / току го сакам орача, / що ядит бели погачи, / що пиет вино цървено, / и прелютана ракиа.“ Нар. пес., СбБрМ, 369. Прелют пипер.
