РЕЧНИК НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК (ОНЛАЙН)

ПРЕЛЮТЯ̀ВАНЕ¹, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от прелютявам¹ и от прелютява ми.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1901.

ПРЕЛЮТЯ̀ВАНЕ² ср. Отгл. същ. от прелютявам² и от прелютява ми.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1901.

Източник: Речник на българския език (онлайн)