ПРЕМАЛЯ̀ЛОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Състояние на отпадналост, безсилие поради болка, слабост, силно психическо преживяване и под. Тя дори усещаше тежка премалялост, която ѝ пречеше да повдигне ръка и да избърше техните [на сълзите] следи по лицето си. Ст. Чилингиров, РК, 57. Пътят на това плачевно шествие на хилядите бежанци беше насеян с дири от гибел. Мъртъвци, издъхнали от страх или премалялост, трупове окървавени, стоки, дрехи, оръжия — хвърлени, за да олекчат бягането. Ив. Вазов, Събр. съч. ХVI, 1977 [еа].