ПРЕМЀЖДЕ ср. Остар. Премеждие; премежда. „Грях, грях и срамота да посегнеш на таквази гадина .. Соколът ти е другар и на път, и в гора, и в премежде.“ П. Тодоров, И, 42. Светне ли един път светкавицата, няма веке премежде, защото трескавицата е станала веке. Ив. Богоров, КП 1875, кн. 5, 23.